Минчо Вазов    1825-1877

Минчо Вазов е заможен за времето си търговец. Заедно със брат му Кирко имат търговска фирма с наименование <<Братя Вазоолар>>. Убит е от турците по време на Руско-турската  война през лятото на 1877г., когато Сопот е опожарен, а част от мирното население избито. Иван Вазов описва родния си баща в романа “Под игото” и <<Нова земя>>. Чорбаджи Марко Иванов е точно копие на Минчо Вазов.

Съба Вазова     1834-1912

Съба Вазова - майката на Патриарха на българската литература е родена в Сопот в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. През 1849г. тя се венчава с Минчо Вазов в Калоферския манастир. Раждат им се 8 сина и две дъщери. На 14 години брат й Георги я научава да чете. Пословична е любовта й към книгата, към просветата. Тя е инициатор за създаването на женското дружество “Постоянство”, учредено в Сопот. След освобождението Съба Вазова пише своите "Спомени", които вчечатляват и днес. Съба Вазова умира на 12 ноември 1912г. в София.

Иван Минчов Вазов  1850 - 1921

Патриарх на българската литература. Женен за Атина Болярска 1860-1940, но бракът им е краткотраен  - едва 15 месеца. Нямат деца.

Никола Минчов Вазов 1852-1917

Като младеж с охота помага в търговията на баща си. Практичен и предприемчив, той става опора на разпилялото се семейство след събитията от 1877г.. Никола Вазов се грижи за своята майка, братя и сестри. След Освобождението се  установява в София, където развива търговска дейност. Той е един от строителите на сградата на “Червен кръст” в столицата. Не се задомява.

Д-р Кирко Минчов Вазов 1855- 1942

През 1877г. Кирко завършва Медицинското више училище в Цариград и става един от първите български медици в новоосвободена България. Установява се в Стара Загора, където развива активна обществена дейност. Женен за Танка Попова. 

Анна Минчова Вазова-Пачева 1858-1929

Още тринадесет годишна е омъжена за Хаджи Никола- син на сопотския чорбаджия Мичо Караяза. Остава вдовица на двайсет години и се омъжва повторно за Димо Пачев, който също е вдовец. Грижи се за двете си доведени дъщери и ражда шест свои. Синът й Иван Пачев е един от инициаторите за възобновяване на родната къща на Вазовци в Сопот.

Генерал- лейтенант Георги Минчов Вазов 1860- 1934

При започването на Балканската война е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноевмри става военен губернатор на Лозенград. Участва в пленяването на Шукри паша.

Михаил Минчов Вазов 1862-1886

Интересен факт от неговата биография е, че постъпва в Париж в Иностранния легион и отива в гр. Оран (Алжир). По- късно участва в Сръбско-българската война  и е награден с орден за храброст. По време на контрапреврата през 1886г. е убит в София.
 

Въла Минчова Вазова- Фетваджиева 1865-1945

Завършва в Пловдив девическа гимназия. Била добра помощница на майка си в домакинската работа. През 1918г. те се премества при брат си Иван, за да поеме домакинскитв грижи и му даде възможност за спокойна литературна дейност.

Генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов 1868- 1945

Най- големите му успехи са по време на Първата световна война. На 1 март 1917г. е нзначен за командир на Девета пеходна плевенска дивизия. Боевете, който се провеждат на 16, 17 и 18 септември, още са известни като Дойранска епопея. През 1926г. става кмет на София.

Петър Минчов Вазов 1871- 1874

Починал при падане.

Борис Минчов Вазов 1873- 1957

Известен публицист, общественик и културен деятел на своето време. Бил заместник -прецедател в 21- во Обикновено народно събрание,  посланик на  България в Чехия.