Литературен клуб
- Ангел Димитров
- Галина Димитрова
- Гергина Шльомска
- Дафинка Драганова
- Дечко Тодоров
- Екатерина Русчукова
- Мария Хаджикиркова
- Мая Панайотова
- Николай Василев
- Николай Енков
- Радка Георгиева
- Продан Проданов
- Ралица Шахпазова-Христова
- Роза Станкевич
- Росица Николова
- Таня Петкова
- Христина Ковачева
- Цветанка Неделчева
- Цочо Делев
- Юлияна Дечева
- Ради Стайков
Николай Енков
СТИХОТВОРЕНИЕ
ОТНОВО И ОТНОВО
И ето че всичко започва отново...
Отварям очи, ала вместо с усмивка
със болка започва денят.
Болката силна, убийствена, няма превзела
е моята душа...
Но не само душата ми страда горката,
страда и моето сърце.
Нещо го стиска, разкъсва, убива... Нечии нежни ръце...
Заедно с болката безкрайна и дива за момент
ме обгръща тъгa,
но след този момент тъгата изчезва изместена
от самота.
Пропити със гняв, омраза и ярост насълзяват се
моите очи,
но сълзи не потичат, защото не могат,
защото не искат дори...
И тъй вече буден, животът ме грабва в поредния
мъчителен ден,
усмихнат през сълзи и давеща болка опитвам
да съм съвършен.
А когато вечер денят е приключил
и отново затворя очи,
сънят моя единствен приятел ме спасява
от всички лъжи...
И ето че всичко започва отново...