Литературен клуб
- Ангел Димитров
- Галина Димитрова
- Гергина Шльомска
- Дафинка Драганова
- Дечко Тодоров
- Екатерина Русчукова
- Мария Хаджикиркова
- Мая Панайотова
- Николай Василев
- Николай Енков
- Радка Георгиева
- Продан Проданов
- Ралица Шахпазова-Христова
- Роза Станкевич
- Росица Николова
- Таня Петкова
- Христина Ковачева
- Цветанка Неделчева
- Цочо Делев
- Юлияна Дечева
- Ради Стайков
Христина Ковачева
СТИХОТВОРЕНИЕ
ВАЗОВ ДНЕС
На градския площад във Сопот,
възправил гордо стан,
съизмерим с могъщия Балкан,
в далечината с поглед взрян
спокойно гледа пътя извървян
на своето Отечество любезно.
И вятър ли задуха, дъжд ли завали
самотен рони той сълзи
за Перущица бедна и Батак,
защото чува още как
жените плачат и пищят децата
под кървавия турски ятаган.
Когато бурята завий в Балкана
и яростно закърши клони,
той вижда как бесней тирана,
поставил българина на колене,
тогава шепне той слова нечути
на незабравената своя епопея
за славните войводи и хайдути,
погинали за свободата да изгрее.
А нощем Шипка той сънува
върхът на гордите орли и слава
и ярост в каменни гърди бушува
как може всичко туй да се забравя!
Но песните му все ще се четат:
докато гордият Балкан снага въздига,
докато във небето пее чучулига
и полският синчец цъфти,
той все така нечуто ще шепти:
"Отечество любезно, как хубаво си ти!"